Седнете с изправен гръб, сложете ръце на коленете си, затворете очи. Не се движете. Дишайте. Това просто действие има всичко необходимо за възстановяване. Не става въпрос за медитация, не е за философия. Става въпрос за присъствие. Когато човек седи в тишина, без да бяга от тялото си, без да се крие в звуци, той възвръща теглото си.
Тази поза няма форма. Тя е проста. Но ако седите така всеки ден – дори за 10 минути – дълбочината на чувството започва да се променя. Тялото сякаш „помни“ силата, която не е в напрежението, а в мира. И от това състояние идва онази увереност, която не се основава на външното, а се ражда отвътре. Тишината е това, което оформя човека – не чрез действие, а чрез непоколебимост.